(17 ноември 1827 - 1 юли 1895 г.)

Роден в Търново в семейството на занаятчии. Учи в килийното училище в Търново, в Трявна, в Преображенския манастир, Габрово и в Свищов при Емануил Васкидович.

От 1843 г. работи като учител в Търново, където се включва в църковната борба, заради което е изгонен от града. През 1845 г. е учител в Бяла и Пиперково, Русенско, а през 1846 г. - в Севлиево. Като учител работи още в Ловеч (от 1847 до 1849 г.), Плевен, Враца (1849 г.) и Трявна (1849 - 1852 г.) Преподава по взаимоучителния метод.

През 1856 г. се включва в подготовката на въстанието под предводителството на дядо Никола. Вероятно още тогава е посветен в масонството. Следва учителствуване в Търново, Трявна, Ески Джумая и Варна (1857 - 1864 г.).

От 1864 г. започва работа в Цариград в протестанското издателство под покровителството на Библейското общество, където помага в превода и редактирането на Библията. След това работи като учител, журналист, книгоиздател, редактор на в. "Гайда" (1863 - 1867 г.), в. "Македония" (1866-1872 г.), сп. "Читалище" (1872 - 1873 г.), "Пчелица", "Ружица" (1871 г.), "Звънчатий Глумчо" (1873 г.) и сп. "Костурка" (1874 г.).

Като журналист Славейков сътрудничи на всички тогавашни цариградски издания. През 1872 г. е спрян в. "Македония" заради публикацията на статията на Св. Миларов "Двете касти и двете власти", а той - арестуван. От 1874 г. е отново учител - в Одрин до 1875 г. и в Стара Загора (до 1877 г.). По време на Априлското въстание отново е арестуван. Взема активно участие в Руско-турската война като разузнавач в отряда на генерал Скобелев. След Освобождението става един от водачите на либералната партия и основава в. "Целокупна България" през 1879 г.

Заема следните длъжности: председател на Второто ОНС и Министър на просветата, Министър на вътрешните работи (1880 г.), учителства в Пловдивската гимназия (1881 г.), издава в. "Независимост" (1880 - 1883 г.), основава в. "Търновска конституция" (1884 г.), издава още в. "Истина", "Софийски дневник", (1886 г.) и в. "Правда" (1888 г.). Вестник "Търновска конституция" е спиран няколко пъти.

Славейков умира в София на 1 юли 1895 г. Оставя редица историко-патриотични поеми, статии, басни, фейлетони, епиграми, любовна лирика, спомени. Той полага основите на нашата детска литература и обогатява българския фолклор и филология. Забележителни са качествата му на преводач.